Институт "Отворено общество" - София и Националният демократически институт обявяват конкурс за участие в стажантската програма към Народното събрание на РБългария. Целите на програмата са изграждане на знания и умения на младите роми в сферата на политиката и публичната администрация, осигуряване на възможност за директна връзка на българския парламент с представители на най-голямото европейско малцинство, принос за по - голяма прозрачност на дейностите на Народното събрание.
Програмата започва в края на февруари и е с продължителност два месеца.
Повече може да прочетете тук:
Изисквания към кандидатите - (Изтегли) (118kB) 
Формуляр за участие можете да изтеглите оттук - (Изтегли - MS Word)(115kB)
Формуляр за участие можете да изтеглите оттук - (Изтегли) (131kB)
Моля, изпращайте попълнения формуляр на адрес: kdimitrova@osi.bg
до 10 февруари 2008г.
Регионална ромска политическа академия
На 29 ноември - 2 декември 2007 г. в София, в рамките на Регионалната програма за изграждане на политическите умения на ромите, НДИ организира Четвъртата регионална ромска политическа академия. Над тридесет участници от Албания, България, Косово, Македония, Румъния, Словакия и Сърбия се събраха за общо обучение на тема Придобиване и запазване позиция на влияние.Академията беше открита с поздравителни адреси към участниците от Директора на НДИ България, г-жа Севдалина Войнова, Директора на мисията на ААМР в България, г-н Майкъл Фриц, г-жа Мая Чолакова, Директор на Дирекция "Етнически и демографски въпроси" към МС, и заместник директора на Дирекцията, г-н Мирослав Попов. На откриването присъстваха още представители на румънската и словашката дипломатически мисии в България, неправителствени организации и медии.
Обучението включваше две основни теми: 1. Придобиване на избираем или назначаем пост и 2. Запазване на поста.
Николай Кирилов, Председател на Общинския съвет в Лом, и Теодора
Крумова, Изпълнителен директор на Център за междуетнически диалог и толерантност Амалипе, говориха за това как да бъдем видими и да придобием влияние. Те споделиха богатия си опит от работата си за неправителствени организации и включването им в политиката и съветваха участниците за това как да станат по-видими и да изградят влияние в организациите, за които работят.Следващата сесия беше посветена на специфичните предизвикателства пред работата за основна политическа партия и пред работата за ромска партия. Г-н Цветелин Кънчев, лидер на ПД "ЕВРОРОМА" говори за историята на партията, която е сред най-големите ромски партии в България, и се спря по-подробно на опита на партията от участието в изборите през последните две години.
Г-жа Луция Клапачова, Международен секретар на Словашкия демократически и християнски съюз, говори за предизвикателствата за работата за основна политическа сила.
Проф. Кристиан Първулеску, Президент на Асоциация "Про-демокрация", Румъния, направи презентация за различните избирателни системи и техния ефект върху политическите стратегии за ромите.
Както обикновено, най-вълнуващата част от Академията бяха упражненията - първият ден завърши с две от тях. Първото беше разработване на стратегия за политическо позициониране: участниците бяха разделени на групи, които трябваше да изготвят съвет за един лекар, който възнамерява да влезе в политиката. Второто упражнение беше за водене на преговори: половината от участниците представляваха ромски политици, а останалите - представители на властта. Участниците се явяваха в отбори по двама и преговаряха помежду си на предварително зададени теми/ситуации.
Втората подтема, Запазване на позиция на влияние, започна със среща-дискусия с трима политици - Александър Филипов, Заместник министър на Държавната политика за бедствия и аварии, Иван Сотиров, депутат в 40-то НС от ОДС, и Груя Бумбу, Директор на Националната агенция за ромите в Румъния. Те споделиха своите виждания - от три различни гледни точки - за начините да се съхрани контакта с местната общност и да не се забравят приоритетите й.Как да помогнем на демокрацията да бъде ефективна чрез изграждането на партньорства за подкрепа на определени политики беше темата на следващия говорител, г-жа Нигяр Сахлим, депутат в 40-то НС от ДПС. По време на същата сесия, Станислав Даниел от Института за ромски публични политики, Словакия, се спря на темата Стимулиране на развитие и създаване на работни места на местно ниво.
Сесията, която по мнение на участниците беше най-интересна, беше обучението за комуникация с медиите, изнесено от водещия на популярното обзорно политическо предаване "Панорама" по БНТ, Бойко Василев. Участниците получиха съветите на опитен журналист за това как да се държат публични фигури с медиите; презентацията беше последвана от практическо упражнение.
Последната сесия на Академията отново представляваше упражнение: Политически скрупули. Участниците, разделени на групи, трябваше да предложат решене на кризисни ситуации, на ръба на закона: корупция, конфликт на интереси и др.
Академията е финансирана от Националния дарителски фонд за демокрация и Съвета на Европа.
Дебат по политиката за интеграцията на ромите между кандидати за районни кметове в София
На 23 октомври 2007 г. Националният демократически институт, в сътрудничество с Институт "Отворено общество"-София, подкрепен от няколко ромски организации, организира първия по рода си предизборен дебат на тема Политиките за интеграцията на ромите в град София между кандидатите за кметове на софийските райони Слатина, Красна поляна, Възраждане и Люлин. Осем кандидати за кметове на четирите района в София със значително ромско население, издигнати от основни политически партии с шанс да бъдат избрани, взеха участие в дебата. Агоп Овагимян от Алианс за София, Божидар Искренов от ДПС, Валентин Вутов от БСП, Емил Войнов от БСП, Живко Желев от БСП, Любомир Теохаров от Съюз БГ, 
Николай Спасов от Алианс за София и Стоян Георгиев от НДСВ дебатираха за предизвикателствата пред интеграцията на ромите и представиха своята визия за развитието на своите райони с оглед разрешаването на ромските проблеми. Дебатът беше в присъствието на представители на неправителствени организации, граждани от четирите района на София, членове на щабовете на кандидатите и медии.Ромите са около 10% от населението на София; 25% от къщите в ромските махали са незаконни и над 6 000 от тях предстоят да бъдат разрушени; безработицата в сегрегираните квартали надвишава 70%; 6 от училищата в София са посещавани само от ромчета, от които почти 70% отпадат от училище след 7-ми клас.
Здравето на ромите се влошава, а продължителността на живота им е с 10 години по-ниска от средната за страната. Тези и много други специфични проблеми на общността, като липсата на обществен транспорт или липсата на субсидии за ромските читалища, бяха темите за дебата на кандидатите и публиката. Към въпросите на публиката се прибавиха и тези от краткия документален филм от ромската махала, сниман специално за дебата. Повдигна се и въпросът за купуването на гласове. Кандидатите подкрепиха своите изсказвания с повече или по-малко щедри обещания "когато стана кмет...".За някои от кандидатите този дебат беше първото и единствено събитие в предизборната им кампания.
НДИ проведе дискусионен форум в рамките на специалния ден, посветен на ромите и синтите, на срещата за Изпълнение на задълженията в областта на човешките измерения на конференцията на ОССЕ
Срещата за Изпълнение на задълженията в областта на човешките измерения на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа е най-голямата конференция за човешки права в Европа и единственото по рода си събитие, където представители на гражданските общества и правителствата са поставени на равни начала. За първи път специалният ден (27 септември 2007 г.) се посвещава на въпроси свързани с общностите на ромите и синтите. НДИ, съвместно с Офиса на демократичните институции и човешки права (ОДИЧП) и Проекта за етнически отношения (ПЕО), организираха дискусионен форум на тема: "Политиците-роми и тяхното влиние върху политическия процес". Дискусията бе открита от Н.П. Посланик Кристиян Строхал, директор на ОДИЧП; г-жа Севдалина Войнова, директор на НДИ България, в ролята на основен говорител, a модератор бе г-жа Ливия Плакс, директор на ПЕО. Представители на делегацията на ОССЕ, междуправителствени агенции, ромски и не-ромски политици и неправителствени организации се събраха да обсъдят съществуващите бариери, предизвикателства и тенденции за участието на ромите в обществения и политически живот и да идентифицират най-добри практики за мобилизиране на обществата на ромите и синтите да участват активно в тези процеси.
На 15 май 2007 г. Националният демократически институт, съвместно с Институт "Отворено общество"-София, организира публичен дебат на кандидати за членове на Европейския парламент на тема "Представителството на малцинствата в Европейския парламент: политиките за равнопоставеност и интеграция".
В дебата участваха Петър Филипов, кандидат от листата на БСП; Аспарух Панов и Николай Кирилов - НДСВ; Любов Панайотова - СДС; Даниел Митов - ДСБ и Татяна Кметова - ГЕРБ. Пред представители на неправителствени организации и медии, участниците в дебата изразиха позициите на партиите си по въпросите на малцинствата - за представеността на малцинствата в Европейския парламент и как трябва да се осъществява интеграцията на малцинствата.
Кандидатите бяха на различни мнения по въпроса за политиките за малцинствата - от въвеждането на насърчителни мерки, като квотния принцип, за осигуряване на представителството им в институциите (БСП); прилагане на интегриран подход към тях: равен достъп, равно третиране, балансирано представителство (ГЕРБ), "ограмотяване" на институциите за поетите национални ангажименти по въпросите на малцинствата и включването на последните при разработване и осъществяване на политиките насочени към тях (НДСВ), до позицията, че политиката за малцинствата не е проблем на ЕС, а на националното правителство (СДС).
Участниците в дебата в общи линии се обединиха около становището, че по въпроса за интеграцията на малцинствата е необходимо да се прилага основният принцип на ЕС - принципа на субсидиарност, т.е. решенията по създаването на политики трябва да се вземат на възможно най-децентрализирано ниво. Според Д. Митов (ДСБ) проблемът с интеграцията на малцинствените групи е политически и се корени в монополизирането на вота на цяла етническа група от една политическа партия - ДПС. Н. Кирилов изрази мнението си, че в последните десет години е направено не малко за разрешаване на проблемите на малцинствата - просто проблемите са много. За пример посочи статистиката, че преди 10 години само 5% от ромите завършвали средно образование, а днес само 5% не завършват средното си образование. Накрая участниците в дебата формулираха основните си приоритети ако бъдат избрани за членове на Европейския парламент.
Успешно завършване на мандата
Обучение за роми общински съветнициСофия, 11-12 май 2007 г.
Като част от подготовката за местните избори през есента на тази година, НДИ организира двудневно обучение за роми общински съветници. Целта на семинара е да се помогне на общинските съветници да завършат успешно мандата си и по този начин да укрепят позициите и влиянието си в своите политически партии. В резултат на това, съветниците биха могли да очакват отново да бъдат включени в кандидатските листи на партиите си на местните избори.
Деветнадесет общински съветници от ромски произход от различни региони на страната взеха участие в обучението. Следните политически партии бяха представени: Партия "Рома", Партия Евророма, Партия "Свободна и демократична България", БСП, Зелената партия и Централно обединително движение "Спасение". Петима от участниците в семинара са преминали обучението на НДИ по Програмата за изграждане на политическите умения на ромите.
Основните теми на обучението бяха: какви стъпки да предприемат съветниците, за да завършат успешно мандата си; как да отчетат мандата си пред гражданите и пред политическите партии, чиито представители са те; как да правят мониторинг на дейността на общинската администрация, како и на общинския съвет; как да общуват с медиите.
Севдалина Войнова, Директор на НДИ-България откри семинара с презентация - преглед на функциите на общинския съветник и практически съвети как да се общува с гражданите. Вили Лилков, втори мандат общински съветник в Столична община, председател на групата на ДСБ, говори за това как да се извърши мониторинг на дейността на общинската администрация, както и на общинския съвет до края на мандата; как да се избягват "тесните места" и обичайните трикове, които администрацията използва към края на мандата на общинския съвет.
Маргарита Петкова, кмет на Ихтиман - град с голяма ромска общност - сподели опита си в общуването с ромската общност и добрите практики в разрешаването на ромските проблеми. Г-жа Петкова даде съветите си за това как да се отчита мандата на общинския съветник пред политическата партия, която е издигнала кандидатурата му.
Мария Куманова, медиен експерт от Националното сдружение на общините в Република България, даде своите съвети на общинските съветници за това как да общуват с медиите и по-специално как да привличат вниманието им.
Антоанета Цонева, бивш омбудсман към Столична община, очерта следващите препоръчителни стъпки на общинските съветници до края на мандата им.
Млади роми се срещат с Президента на България
На 28 март 2007 г. участниците в третия цикъл на Програмата за изграждане на политическите умения на ромите се срещнаха с Президента на Република България г-н Георги Първанов, за да обсъдят проблемите в областта на образованието пред ромската общност.На срещата присъстваха още началникът на Кабинета на Президента, ген. Н. Колев, секретарят по изследвания и анализи, г-н Д. Канев, и секретарят по социалната политика, г-н Н. Николов.
В своето обръщение към участниците, г-н Първанов отбеляза: "Срещите ми с млади роми се превърнаха вече една традиция на добри взаимоотношения. Много добре си спомням предишните ни срещи и резултатите от тях. Тези срещи потвърждават темата за интеграцията на ромите като приоритет и по време на втория ми мандат"
Младите роми привлякоха вниманието на Президента с тревожната статистика за учениците, отпаднали от училище: от 25-те хиляди, които са отпаднали от училище през изминалата учебна година, две-трети се самоопределят като роми. "Въпреки че проблемът за интеграцията е повече от проблема за отпадането от училище, трябва да се положат усилия за обръщане на тази тревожна тенденция", каза Кадрин Хасанов, участник в срещата.
Участниците обсъдиха с Президента основните причини за отпадането на учениците от образователната система, а именно: социално-икономически, образователни и етно-културни. Усилията на публичната власт са насочени главно към задържане в училище на учениците от 1-4 клас, като се адресират някои от икономическите предпоставки (осигуряват се безплатни учебници и закуски). Нужно е интеркултурно образование, релевантни промени в учебните програми и съдържание и ефективно включване на родителите в процеса на взимането на решения и промените. Същевременно, нововъведените мерки на т.нар. "отговорно родителство" - обвързване на посещаемостта на училище с получаването на месечните социални надбавки, засега дават по-скоро отрицателен резултат.
Друг въпрос, включен в дискусията, беше проблемите на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, за който сякаш няма политическа воля за функционирането му. Освен голямото забавяне при създаването му, конкурси за основните длъжности не са обявявани; от няколко месеца след напускането на директора има и.д., който няма нужната квалификация. Центърът има много малко и ограничени правомощия да работи по проекти; няма възможност да дава препоръки или да участва в изработване на публични политики.
Участниците обърнаха внимание на факта, че няма достатъчна връзка между образованието и възможностите за професионална реализация, особено при завършващите висше образование. Ако един ром завърши висшето си образование и не си намери работа, това служи като силно демотивиращ фактор за останалите от общността.
Наложи се изводът, че е ограничено и несъществено участието на ромската общност при обсъждане на политиката в областта на образованието. В Консултативният съвет по образованието на децата и учениците от етническите малцинства към МОН, създаден през юни 2006 г., отново при непрозрачни процедури са поканени една НПО и едно физическо лице, а съветът досега се е събирал само два пъти. В рамките на българското домакинство на Десетилетието на ромското включване е имало само една дейност, свързана с образованието: обявяване на обществена поръчка за обучение на директори и учители за прилагане на индикаторите за образователна интеграция.
Много от тези несъвършенства могат да се избегнат, ако ромската общност се включи активно във всички етапи на образователната политика, но при ясни процедури и с възможност гласът й да бъде чут.
"Вие, като настоящи и бъдещи лидери на ромската общност, трябва да участвате и да сътрудничите при намирането на решение на тези сериозни проблеми, без компромиси с качеството на образование на всички деца в България", каза Президентът Първанов. Той и ромските участници се съгласиха, че са необходими последващи дейности, като организирането на национален форум по проблемите на ромското образование под патронажа на Президента Първанов; изграждането на база данни на ромски НПО, които да участват в разработването на политики; срещи със собственици и главни редактори на централни медии, които да се ангажират в представянето на млади и успешно интегрирали се роми в техните медии. "Фактът, че сте ценени във вашите организации, общности и партии е хубаво. Но би било още по-добре, ако вашият пример стане известен чрез медиите на всички българи и по-този начин да се преодоляват все още съществуващите стереотипи в обществените нагласи", каза Президентът. Президентът Първанов и младите роми се съгласиха да се срещат по-често и да обсъждат по-широк кръг проблеми.